Конфуцианството е етична и философска система, развита на базата на поученията на китайския философ Конфуций. От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кундзъ (Конфуций). Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.
Историята на конфуцианството е неразривно свързана с историята на Китай. За няколко хилядолетия учението било системообразуващо за китайската система за управление на държавата и обществото. В своите късни модификации, известна с името неоконфуцианство, окончателно се е сформирала традиционната китайска култура. В периода до съприкосновението си със западните държави и цивилизации, Китай бил страна, в която господствала конфуцианската идеология.
Древното
конфуцианство се превърнало във въплъщение и завършек на целия духовен опит на
отминалите цивилизации. Въпреки това, развитието на конфуцианството като
независима идеологическа система и съответното учение е свързано с дейността на
един конкретен човек, който е известен извън Китай под името Конфуций.
След смъртта на Конфуций неговите многобройни ученици и последователи формират набор от насоки, които през 3 в.пр.н.е. вероятно вече били около десетина. За негови духовни последователи се приемат и двата мислителя Мъндзъ и Сюндзъ. Конфуцианството се превърнало в авторитетна политическа и идейна сила.То
трябвало да удържи на конкуренцията на други авторитетни политико-философски
школи в Древен Китай - моизъм и легизъм. Учението на последното от тях дори се
превърнало в официална идеология на първата китайска империя Цин.
Стигнало се дотам, че император Цин Шъхуан през 213 г.пр.н.е. извършил жестоки репресии
против конфуцианците. Значителна част от учените бива отстранена от
политическия и интелектуален живот на империята, а 460 опозиционни дейци са
погребани живи. Унищожени били и конфуциански книги, а тези, които достигнали
до наши дни представляват възстановки по устни предания създадени през 2 век
пр.н.е. до новата ера. Този период на развитие на конфуцианството се нарича
ранно конфуцианство.
Окончателно конфуцианството се превръща в официална идеология в империята сравнително на по-късен етап при император Минди. В резултат на това се постига унификация на древните текстове влизащи в списъка на каноничните книги, които са използвани в системата на изпитите и установяването на култа на Конфуций и оформлението на съответните церемонии. Първият храм на Конфуций е построен през VI век, а най-почитаният от тях е изграден през 1017 г. в родното място на Учителя.
Според китайския мислител Моу Дзунсан разликите между конфуцианство и неоконфуцианство са такива както между юдаизъм и християнство.
Според китайския мислител Моу Дзунсан разликите между конфуцианство и неоконфуцианство са такива както между юдаизъм и християнство.