Хиндуизъм

Хиндуизъм.Общо въведение

Хиндуизмът е третата най-голяма религия в света. Има около 900 милиона последователи.

Около 80% от индииците се определят като хинди.

Във Великобритания това е третата най-разпространена религия с 500 000 последователи.

Началото на хиндуизма е от преди около 3000 години, въпреки че доста от елементите днес са много по-нови. Няма основоположник, няма пророци.

В началото е бил разпространен около реката Индус (днешен Пакистан).

Хиндите вярват в универсалната душа, Бог наречен Брахман. Присъстват и други божества като Кришна, Шива, Рама и Дурга.

Хиндите проповядват, че кръга на раждането и прераждането е затворен от кармата.

Митове за творението

Светът на видимите неща започнал в една прекрасна утрин заедно с пробуждането на бог Брахма. Той бил седнал върху прелестен лотосов цвят с току що разтворили се бели листа току на повърхността на първичния океан. Като огледал пустия свят на небето и океана около себе си, Брахма си помислил: „Откъде съм се появил аз?” Той погледнал надолу във водата, където се губело стъблото на неговото ложе – лотос. С почуда остановил, че то е изникнало от пъпа на някого си, който спял на дъното на световния океан. Заспалият бил Вишну, положил божествената си глава върху намотания на спирала световен змей Ананта-Шеша. - Ти кой си? – едновременно се запитали двамата богове и започнали да се карат.

- Аз те породих с мисълта си – настоявал Брахма.

- Аз те родих и затова съм твой баща и твоя майка – отвърнал Вишну.

Изведнъж и двамата забелязали колона от светлина, издигаща се от дъното на океана до върха на небето. Вишну и Брахма решили заедно да проучат това странно явление. Вишну се превърнал на Вараха, аватарата си на дива свиня, и започнал да рови земята, за да открие началото на колоната. В същото време Брахма се превърнал на Ханса, лебеда, и отлетял на небето, за да търси горния и край. Но опитите и на двамата завършили безуспешно. Изведнъж колоната се разтворила по средата и от там се появил Шива. Трите божества дружески премерили силите си преди сериозно да се захванат с Творението. Всеки един от тях бил Творец.

Най-разпространеният мит за творението е свързан с диханието на Брахма и манвантарните цикли.

Иначе в посочената легенда аз виждам идентичността на Брахма с непроявения бог, на Вишну с Логоса, а на Шива - с протоплазмата. Вишну и Шива са брат и сестра, както и съпрузи. Те са активните творци (доколкото женския принцип може да бъде активен), а Брахма е този, която проявява себе си от самия себе си.

Брахман е Адам, първоначалния човек.

Самият кръг на раждане/смърт и прераждане е проекция на карма. По значимо понятие обаче е дхарма, като кармата може да се приеме като нейна проекция в преходността, в която сме затворени.

Брахма

Кой е Брахма?

Брахма е първият бог от хиндиусткия триумвират или Тримурти. На него е гледано като на господар на боговете и неговата роля била Сътворението. Не трябва да бъде бъркан с Брахман, който е най-големият бог от всички. Като Творец Брахма бива наричан Праджапати, докато по-късно, в течение на времето двете божества се сливат в едно. Брахма е творецът в този смисъл, че той предизвиква появата на света и на всичко в него, а не в смисъл, че съзнателно и нарочно създава всяка подробност от света, както е в библейския генезис.

Нощта на Брахма е онзи период от космическата история, когато нищо не се сътворява, защото творението и не-творението представляват циклично сменящи се явления, подобно на деня и нощта.

Брахма спи, докато наоколо нищо не съществува. Когато се пробужда, светът се оформя. Според някои, когато Брахма „издишва”, се появява Вселената. После Брахма седи буден цял един ден, който се равнява на два милиарда човешки години. След това постепенно Брахма заспива отново, т.е. „вдишва”, което ще рече, че целият осезаем свят ще изчезне, ще изгуби видимата си форма и оттегли в божествена същност, където всичко се връща в собствения си зародиш. Остават елементите, от които по свои си закони са направени всички същества, както остават и душите, т.е. индивидуалните същности на богове и мъдреци, великият разум на вселената. Те ще пребивават в инертно състояние, докато Брахма се пробуди отново.

Божествената съпруга на Брахма е Сарасвати, богинята на знанието и музиката, наричана още Брахми или Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, реч. Брахма твори (както и другите богове) чрез детеродство, като взима в обятията си Вач-Сарасвати, която е и негова дъщеря, но боговете могат да правят онова, което на смъртните не е позволено. Те имат свои закони. В по-късната литература Брахма се превръща в нарочен творец; той създал боговете, Сома (луната), Суря (слънцето) и ги поставил на небето. Създал Агни (огъня), Ваю (вятъра), и Варуна (водата). Поставил Хиранягарбха, Златното семе, във водата, където то покълнало и станало самият Брахма вече в сътворена форма.

В наши дни Брахма е най-малко почитаният бог в Хиндуизма и в цяла Индия има само два храма, посветени на него, докато храмовете, посветени на другите две божества от Триумвирата са хиляди на брой.

Как изглежда Брахма?

Брахма има четири глави и има такова вярване, че от тези четири глави произлиза четвъртата Веда (най-древните религиозни текстове, които дефинират хиндуистката вяра). Също така има вярвания, че кастите, или четирите Варни, идват от друга част на тялото на Брахма. Често Брахма е изобразяван с брада и четири ръце, възседнал лебед.

Защо Брахма не е почитан толкова много?

Има много истории, в които се разглежда въпросът защо Брахма не е почитан толкова много, колкото другите две божества. Хиндуистките легенди разказват, че Брахма е създал жена на име Шатарупа, която на свой ред да му помогне за Творението. Брахма се влюбил в Шатарупа и се втренчвал в нея всеки път когато тя се появи. Шатарупа отвръщала на погледите му, но всеки път, когато го правела, на Брахма му пониквала глава, докато не станели четири, насочени в четирите посоки. Една легенда разказва, че тя тогава подскачала и пета глава се появявала отгоре на четирите други. Прибавено към това, в друг текст, Шатарупа променяла формата си - от крава на кошута, от патица на кобила, за да заблуди и страни от Брахма. Той обаче, на свой ред, променял формата си след нея – от вол на елен, от паток на кон и така от образ на образ. По този начин били създадени всички животни на земята.

Шива съветвал Брахма да не се влюбва и съсичал петата му глава за да прогони нечистите му намерения. По тази причина Брахма е изобразяван с четири глави. Шива казал, че докато Брахма е със замъглено съзнание и страстно желание за плътски удоволствия, това ще кара хората да не му вярват.

Друга история разглежда как Вишну и Брахма се опитват да намерят началото и края на Шива за да проверят неговата величественост. Вишну погледнал към началото на Шива, а Брахма към края. Вишну се завърнал скоро без да е намерил нищо. Разбирайки разрушителната сила на Шива той се поклонил в подчинение.

Брахма, на свой ред, реагирал арогантно и недоверчиво. Той придумал едно цвете да излъже Шива, че е станало свидетел как Брахма е успял да намери края му. Шива, за който се казва, че знае всичко, се ядосал много на лъжата на Брахма и го прокълнал никой да не му вярва.

В източниците се разказва, че от там нататък Брахма започнал продължително да разказва ведите – за разкаяние.

Третата причина Брахма да не бъде почитан толкова много е, че ролята на Творец на Брахма е свършила. Поверено е на Вишну да закриля земята и на Шива да продължи пътя на космическите реинкарнации.

Шатарупа е материята.

Не споря,по-скоро исках да предоставя по-пълна информация.

Но аз не противореча.

И аз това искам. Символите нямат смисъл сами по себе си.

Иначе в двете теогенезисни публикации Брахма е различен по съдържание. Тъй мисля аз.

А Брахман е по-относителен в йерархичните си взаимосвързаности с останалите "богове". Мисля, че той по-конкретно се обвързва с човека.

Далеч съм от мисълта,че ми противоречиш.Зная,че в двете публикации Брахма е

различен по съдържание.Сметнах за нужно да представя и двете и всеки да вземе,

и разбере най-ценното от Хиндуизма.Ще се радвам,да прочета твое тълкуване.

Е, мисля, че свързването на символния, индивидуализиран божествен образ с по-близки до битийността и разбирането ни елементи си е чиста проба тълкуване. И е добре тук да се поспре, за да може всеки да изживее според идейната си призма съответната постановка. Предполагам, че така тя би принесла повече полза. Възможно е да е строго-индивидуално обаче...

Прав сте,малко ще поспрем,за да може,който желае да

пречупи през собствената си призма това,което поднесохме като

информация за Хиндуизма.

Аз лично имах предвид, че е добре да се поспре с тълкуването.

Ти моделираш темата и и вдъхваш живот с полезни, същностни за нея материали. Едва ли ще и хареса ако поспреш, пък и нали е твое отроче, не можеш да го изоставиш на произвола на съдбата.

Аз може и да има склонности към шизофрения, но все още се възприемам като сам-самичка личност и обръщението ти ме сковава.

Общият форум е като пейка - щом седят хора на една пейка - значи са близко.

Няма да оставя отрочето си.Извинявай,не съм искала да те сковавам.

Имаш чувство за хумор.

Ханса (Хамса)

Първоначално гъска, а по-късно лебед. Возилото на Брахма. В предарийски времена, когато индоевропейците все още скитат из руските степи, дивата гъска е била свещена птица, жив бог. Тъжният и крясък сред ятото, отлитащо в триъгълен строй на юг през ноември, бележи началото на зимата. На санскрит Ханса означава лебед. Лебедът е посветен на Сарасвати, божествената съпруга на Брахма и богиня на знанието и музиката.

Варните

Това понятие буквално означава „цвят”, но е съмнително заключението, че варните възникват като резултат от видимото несъвпадение в цвета на кожата между тъмнокожите южняци и светлокожите северняци. Варните са касти, съсловия. Думата каста е от португалски произход и означава „род”, „порода”, „качество”. Санскритската дума със същото значение е джати. С течение на времето с термина каста започват да се означават затворени професионални и религиозни групи.

В хиндуизма четирите основни касти са: брахмани (жреци), кшатрии (воини), ваиши (земеделци) и шудри (или съсловие „извън съсловията”). В средновековна Индия процъфтява съсловно – кастовата система, запазена отчасти и днес. В съвременна Индия съществуват голям брой касти, които трудно могат да бъдат разделени на висши и низши. Те представляват по-скоро религиозни групи, всяка от които претендира за равни права с останалите. Подобни групи могат да се образуват на етническа основа, каквито са например племената; на професионална основа, например земеделци и търговци, и най-вече на религиозна основа – сикхи, сунити, ходжи, вишнуити, шиваити, парси, многобройните групи християни. С други думи, всички те, искат това или не, създават облика на кастовото разделение на обществото. Всяка каста е ендогамна, тъй като няма баща, който да е съгласен дъщеря му да се омъжи за представител на друга религия или друга социална група. Следователно промяна в кастовата система едва ли е възможна.

http://www.sibir.bg/blog/krishnadas/?catID=1746

ШРИ ХАНУМАН ЧАЛИСА

Шри гуру чарана сароджа раджа Ниджа ман мукуру судар Варанаун рагубар вимала йяша.

Джо даяку пола чар;

Будихина тану джанике Сумирон павана-кумара

Бала буди Видя деху мохин

Харау келеша Викара;

Сиябара Рамачандра ки джей.

ПаВанасута Ханумана ки джей.

Ума пати махадеВа ки джей.

(Рефрен: Хамаре Рамаджи се Рама Рама.

Каиоджи Хануман, Каиоджи Хануман,

Каиоджи Хануман,

Хамаре Рамаджи се Рама Рама, Каиоджи Хануман.)

Джей Ханумана гяка гуна сагара

Джей капиша тихун лока уджагара

Рама дута атулита ома дама

Анджани-путра павана сута нама.

Махавира бикрама баджаранги

Кумати нивара сумати ке санги

Канчйяна барана вираджа сувеса

Канана кундала кунчита кеса.

Хатха баджра ор дваджа вирадже

Канде мунджа джанеу садже

Шанкара сувана кешари нандана

Теджа пратапа маха джага вандана.

Видябана гуни ати чатура

Рама каджа кариве ко атура

Прабу чаритра суниве ко расия

Рама лакхана сита мана басия.

Рефрен: Джей джей джей Хануман (4х)

Паванатаная санката харана Мангала мурти рупа Рама Аакхана Сита сахита. Хридая басаху сура бупа.

Силвара Рамачандра ки джей. Паванасута Ханумана ки джей Умапати махадева ки джей.

Боло бай саб сантана ки джей.

Хамаре боле баба ки джей.

БОЛЕ БАБА КИ ДЖЕЙ!

Почиствайки огледалото на моя ум с праха от лотосовите нозе на моя Гуру, аз разказвам за славата на моя Господ, Шри Рагубар (Рама), дарителят на четирите плода на живота (праведност, изобилие, радост, освобождение). Познавайки себе си като невеж и жалък, аз медитирам върху Теб, о, сине на Вятъра Хануман. Дай ми сила, мъдрост и знание и отстрани всички мои беди!

Слава на Бог Рамачандра, съпругът на Сита! Слава на Хануман, син на вятъра! Слава на Съпруга на Ума, Махадева, Великият Господ!

Припев: (Умолявам Те, о Хануман, предай моите приветствия на любимия Бог Рама, отново и отново.)

Слава на Хануман, океан от мъдрост и добродетел! Слава на Господаря на маймуните, прочут навсякъде из трите свята!

Пратеник на Рама, Ти притежаваш огромна сила. Ти си сина на Анджани, известен като сина на Вятъра. Ти си с безгранична храброст и сила и си велик воин. Ти премахваш невежеството и даряваш дълбока проницател­ност. Цветът на Твоето тяло е златен.

Ти носиш украшения на ушите и имаш прекрасна къдрава коса.

В едната си ръка Ти държиш "Баджра" (божествено оръжие за

убиване на демони), а в другата - знаме.

Ти носиш свещената връв около Своето рамо.

Ти. потомък на Бог Шива и любим син на Кешари.

За Твоята велика доблест Ти си почитан навсякъде.

Ти си пълен със знание, Ти си добродетелен и мъдър, желаейки

силно винаги да служиш на Бог Рама и винаги готов да слушаш

истории в нозете на Твоя Господ.

Рама, Лакшман и Сита обитават винаги в Твоето сърце.

Слава, слава, слава на Хануман (4х)

Ти се появи пред Сита, смалявайки своята форма. Ти изгори Ланка, бидейки в своята страховита форма. Ти уби демоните, приемайки гигантски вид! Така Ти изпълни задачата на Господ Рама. Ти възвърна живота на Лакшман, донасяки "Садживан" ("живо­творната билка") и преизпълнен с радост, Рама те прегърна, възхвалявайки те с казаното:

"Ти си ми толкова скъп, колкото собствения ми брат Бхарата! "С хиляди усти Щешнаг възпява Твоята слава". (Змията на Безкрайността, имайки хиляди усти, крепи света и Лакшман съществува като негова инкарнация); Казвайки това, Рама те прегърна.

Четиримата братя - Санака (четиримата риши, синове на Бра-ма), Брама, мъдрецът Нарада, Сарасвати (богинята на знание­то) и Шешнага, всички заедно не могат да възпеят Твоята слава.

Повтарянето на тази Чалиса сто пъти облекчава човек във всяка мъка и обвързаност и дарява безкрайна радост. Този, който повтаря или чете "Хануман Чалиса" придобива духовно съвършенство и става приятел на Гориша (Шива). Тульсидас, завинаги Твой смирен слуга. 0. Господи, обитавай в моето сърце!

Слава, слава, слава на Хануман (4х)

Сине на Вятъра, спасителю от Всички бедствия, Ти

си в тъй доброжелателен вид, о Хануман, царю на

Боговете!

Обитавай винаги в моето сърце, винаги с Рама,

Аакшман и Сита!

Слава на Господ Рамачандра, съпруг на Сита!

Слава на Хануман, Син на Вятъра!

Слава на Господаря на Ума, Махадева (Великият

Бог)!

Слава на нашия Боле Баба (обикновеният Баща,

който е близо до хората)!

от тукhttp://www.sibir.bg/blog/krishnadas/?catID=1746

Сахасрара чакра

Сахасрара е фин център над и отвъд другите шест, които са тясно свързани с него. Разположена на върха на главата, тази чакра съответства на епифизата на физическото тяло. Тя има 1000 листа, върху които са повторени 50-те букви на санскритската азбука. Тя е обител на Шива.

Върхът на главата, наречен предна фонтанела при новородените, е Брахмарандхра - “вратата на Брахма”. При смърт, когато напредналият йоги се отделя от физическото си тяло, тя се отваря рязко и оттам излиза праната.

Когато в сахасрара Кундалини шакти се обедини с Шива, йоги изпитва изключително блаженство. Той достига свръхсъзнателното състояние и най-висшето знание. Той става напълно развит джнани

http://www.sibir.bg/blog/krishnadas/?blogP...amp;artID=28426

Сахасрара озна4ава 1000-листен лотос, ако е напреднал йогинът, може да изпраща кундалини във вид на златна енергия прз нея не само в момента на физическата си снърт, но и в състояние на дълбока медитация...

Хиндуизъм.Общо въведение

Хиндуизмът е третата най-голяма религия в света. Има около 900 милиона последователи.

Около 80% от индииците се определят като хинди.

Във Великобритания това е третата най-разпространена религия с 500 000 последователи.

Началото на хиндуизма е от преди около 3000 години, въпреки че доста от елементите днес са много по-нови. Няма основоположник, няма пророци.

В началото е бил разпространен около реката Индус (днешен Пакистан).

Хиндите вярват в универсалната душа, Бог наречен Брахман. Присъстват и други божества като Кришна, Шива, Рама и Дурга.

Хиндите проповядват, че кръга на раждането и прераждането е затворен от кармата.

Митове за творението

Светът на видимите неща започнал в една прекрасна утрин заедно с пробуждането на бог Брахма. Той бил седнал върху прелестен лотосов цвят с току що разтворили се бели листа току на повърхността на първичния океан. Като огледал пустия свят на небето и океана около себе си, Брахма си помислил: „Откъде съм се появил аз?” Той погледнал надолу във водата, където се губело стъблото на неговото ложе – лотос. С почуда остановил, че то е изникнало от пъпа на някого си, който спял на дъното на световния океан. Заспалият бил Вишну, положил божествената си глава върху намотания на спирала световен змей Ананта-Шеша. - Ти кой си? – едновременно се запитали двамата богове и започнали да се карат.

- Аз те породих с мисълта си – настоявал Брахма.

- Аз те родих и затова съм твой баща и твоя майка – отвърнал Вишну.

Изведнъж и двамата забелязали колона от светлина, издигаща се от дъното на океана до върха на небето. Вишну и Брахма решили заедно да проучат това странно явление. Вишну се превърнал на Вараха, аватарата си на дива свиня, и започнал да рови земята, за да открие началото на колоната. В същото време Брахма се превърнал на Ханса, лебеда, и отлетял на небето, за да търси горния и край. Но опитите и на двамата завършили безуспешно. Изведнъж колоната се разтворила по средата и от там се появил Шива. Трите божества дружески премерили силите си преди сериозно да се захванат с Творението. Всеки един от тях бил Творец.

Понятието е некоректно, тъй като това е най-древното нещо, което Човечеството познава, а е наречено на река "Инд" .

Освен това всички религиозни култове(в частност сегапните 3 лунни абрахамски религии, аз да ги наричам ли "Йорданизъм"?.. ), както и будизма и другите източни секти произлизат от това, що с енарича ВЕДИЧЕСКА КУЛТУРА.

Брахман > Брахма > Вишну > Шива

Бог > Бог Отец > Бог Син > Светия Дух

Атман е "индивидуалната", "отделилата" си частица от Божественото

Според Бхагаван Кришна Азът (атман, душата) е безсмъртен, вездесъщ и блажен по своята същност. Той не може да бъде засегнат от елементите и силите на материалната природа. Когато тялото умира, Азът се преражда в ново тяло, кръговрат, който продължава до постигане на освобождение (мокша). Кришна съветва Арджуна да се бие, защото за един воин (кшатрия) няма по-благоприятна възможност от участието в праведна война (дхарма юддха). Той не може да се откаже от действия, защото самата природа (пракрити) ще го накара да действа. Щастието обаче може да бъде намерено единствено в Аза, а действията в света трябва да бъдат предприемани в дух на непривързаност, с единствената цел да се служи на Всевишния (Кришна). Светът по своята същност е двойствен и йогинът трябва да приема противоположностите с равнодушие. Чрез равнодушие към двойствените изяви на природата като горещина и студ, болка и удоволствие, похвала и позор, победа и поражение, човек може да се освободи от греха и да постигне безсмъртие. Освобождението се постига чрез осъзнаваане на безсмъртия атман, който в същността си не действа, а само наблюдава действията, вършени от природата. Мъдрецът не скърби, когато го сполетява нещастие, нито е възторжен, когато му се случва нещо хубаво. Той има еднакво отношение към буца пръст, злато, скъпоценен камък; куче, крава, слон, свещеник или парий; приятел или враг. Въпреки това Кришна съветва Арджуна да не пренебрегва материалния свят, а да изпълнява задълженията си свързани с поддържането на космическия ред (дхарма) казвайки, че за него няма нищо на трите свята, което да желае или да не е постигнал, но въпреки това непрестанно действа, защото ако спре, световете ще загинат. Той се въплъщава във всяка епоха за унищожението на злите, защитата на добрите и за поддържането космическия ред на земята. Чрез непривързаност към плодовете на действията (карма йога), различаване между реалното и нереалното (Аза и не-Аза) (джнана йога) и преданост и любов към Бог (бхакти йога) йогинът преодолява своята илюзорна смъртност и влиза в царството на Всевишния, което е непреходно и не бива засегнато от циклите на създаване и унищожение на вселената (Ден и Нощ на Брахма). Кришна обещава на своите преданоотдадени да ги спаси от морето на самсара (кръговратното съществуване в света на двойствеността). Той казва, че дори и престъпници, които умствено му се отдават скоро стават праведни и могат да постигнат освобождение. В 66 стих на 18 глава Кришна призовава Арджуна да изостави всички дългове и да търси убежище единствено в него, обещавайки му освобождение от всички грехове.

Медитация

Кришна казва, че когато човек мисли за предмети, които доставят удоволстие се появява привързаност към тях, от привързаността се ражда желание, от желанито гняв, а от гнева заблуда, заблудата води до загуба на паметта, от загубата на паметта следва унищожаване на способността да се различава. Човек трябва да контролира сетивата като контролира ума. За да може да се контролира ума е нужна практика на медитация. Кришна казва, че без медитация няма мир, а без мир няма щастие. Той дава на Арджуна наставления за практикуване на медитация сходни с Йога сутра на Патанджали. Йогинът трябва да си намери уединено място, да седи с изправен гръбначен стълб, да уравновеси дишането си, да изрича сричката Ом (символизираща Брахман, Абсолюта) и да се концентрира в точката между веждите. Постоянството, безстрашието и целомъдрието, както и умереността в храненето, спането и работата са необходими за успех в медитацията. Чрез практиката на медитация йогинът вижда Аза обитаващ всички същества и всички същества в Аза, т.е. може да постигне свръхсъзнание, самадхи. Кришна идентифицира Аза със себе си.

...

Върху Бхагавад гита са написани многобройни коментари от древни и съвременни индуистки учители, като Шанкара, Рамануджа, Мадхва, Свами Вивекананда, Парамаханса Йогананда, Свами Шивананда, Бхактиведанта Свами Прабхупада и Шри Ауробиндо.

Според коментара на Парамаханса Йогананда, Бхагавад гита е алегория на битката, която всеки един йогин трябва да води, за да постигне освобождение. Кауравите представляват отрицателните качества (водачът на Кауравите Дурьодхана е материалното желание), а Пандавите положителните (Арджуна е самоконтролът), а Кришна е божественото присъствие във всеки един човек (атман).

източник: Уикипедия, свободната енциклопедия

В Египет:

Нун

│

Атум (или Ре)

┌───┴───┐

│ │

Шу───┬─Тефнут

┌──┴───┐

│ │

Нут──┬──Геб

┌───────┬───┴──┬───────┐

│ │ │ │

Озирис─┬─Изида Сет Нефтида

│

Хор

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

„Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо. 105-106 стр.

Виж тук - 105 стр.

Виж тук - 106 стр.

източник: "В търсене на изгубената цивилизация; Огледало на небето" Греам Хенкок, Санта Файя

Brahma

Vishnu

Shiva

Брахма - Създаващ

Вишну - Съхраняващ (Съзидаващ)

Шива - Разрушаващ

Еточе и в Индия си имали легенда за златната рибка, при това смесена с тази за потопа, дато я има навсякъде по света:

Легенда за потопа

Ману - прародителят на човешкия родтдавна, много отдавна, Ману първият човек, синът на Вивасват заживял в уединено място на земята, в близост до южните планини. Една сутрин, когато миел ръцете си, видял в съда с вода малка рибка, която му казала: "Моля те, запази живота ми и аз ще те спася". Удивеният Ману запитал: "Че от какво ще ме спасиш?" А рибката отговорила: "След време ще настъпи потоп и ще погуби всички живи същества. От него ще те спася. Докато сме малки, нас, рибите ни грози опасност отвсякъде. По-големите изяждат по-малките. Моля те, сложи ме в съд с вода и когато порастна, изкопай малко езеро и ме пусни в него, докато стана съсем голяма. Тогава ме пусни в морето, тъй като вече няма нищо да ме заплашва". Ману направил така, както го посъветвала рибката. Скоро тя станала много, много голяма риба и имала рог на главата. Ману я пуснал на воля в морето. Преди да отплува обаче, тя му казала: "Събери семена от различни растения, направи си кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи се на него и аз ще те спася." Ману построил кораба, както го посъветвала рибата и когато започнал потопът се качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Ману привързал кораба към рога й и тя го затеглила през бушуващата стихия. Скоро земята потънала в морската бездана и докъдето стигал погледа се виждала само вода. Единствените живи същества останали само Ману и рибата. Свирепите ветрове блъскали кораба от всички страни, но могъщата риба плувала и плувала безспир напред, докато стигнали високата Хималайска планина. Тогава тя казала на Ману: "Ето, че те спасих. Сега завържи кораба за някое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата буря може да те отнесе обратно в морето. Когато водата започне да спада, спускай се и ти внимателно, заедно с нея." Ману послушал съвета й и от тогава, това място в северните планини се нарича "Спускането на Ману". И тъй като потопът унищожил всички живи същества, останал единствено Ману. Благодарен за спасението си, той извършил жертвоприношение, славейки боговете. Тогава жертвата се превърнала в девойката Ида. Тя станала негова жена и след време се родили децата им. Така бил възроден човешкият род.

http://www.mythology.tribak2007.com/india-mythology4.htm

Кумари - живите богини

Кумари kumariБунгамати е малко селце в долината Катманду в близост до столицата на Непал. Тук можете да видите как жени мият косите си под чучура на уличните чешми. По осеяните с кравешки изпражнения улици тичат боси деца в училищни униформи. Течаща вода в къщите няма, а електричеството е рядкост. По нищо не личи, че в това село, обитавано от 700 невари (местното население на долината Катманду), е родното място на жива богиня, пред която се прекланят всички – от обикновените селяни до кралете.

Тя е всеизвестната Кумари. В Непал те са три – малки момичета, избрани според строги критерии и обожествени приживе. Най-известната е тази от Катманду. Тя се нарича още кралската Кумари, защото кралят на Непал може да управлява само ако е получил нейната благословия. Като най-високопоставена, тя се ползва и с най-много почит. Избира се измежду момичета със скромен произход, непременно от областта Шакя, и от кастата на златарите невари, изповядващи будизма.

След посвещаването в „длъжност” Кумари въплъщава Дурга-Кали (съпругата на Шива) от периода на нейната девственост – богинята, която вдъхва най-много страх в пантеона на хиндуистите. В Непал се смята, че само едно малко момиче е достатъчно чисто, за да бъде обитавано от духа на божеството. И до днес хиндуисткото мнозинство се влияе силно от будистките ритуали и ако кралят е почитан като равен на бог Вишу, то ролята на ръкополагането му се пада на това дете.

Легендите

Една от тях се ражда по време на царуването на Джаяпракаш Мала през XVII век. Според нея владетелят имал навик да играе на табла с богинята Таледжу, защитница на града. Един ден той се опитал да я прелъсти. Ала тя прочела мислите му и избягала разярена, а после започната да му се присънва и да го обвинява за непристойното му поведение. Владетелят получил опрощение едва след като и обещал всяка година да и засвидетелства почит, която щяла да се изразява в преклонение към нейното живо въплъщение – Кумари. От този ден всички крале на Непал веднъж годишно отиват да сведат глава пред малкото момиче, за да получат благословията му.

Друга легенда разказва как невръстно бедно момиче било заточено извън долината, защото се усъмнили, че в него се е вселил духът на богинята Дурга (това е същата Кали или Парвати – невестата на бог Шива). Когато кралицата разбрала за съдбата на детето, тя се разгневила и заповядала да го върнат в Катманду и да го почитат като жива богиня.

Трета легенда гласи, че самата богиня Дурга заточила момиченце. Отново след намесата на кралицата детето било върнато и обожествено приживе като отплата за несправедливостта и страданията.

Коя е първичната легенда не може да се каже, но за всички в Непал Кумари символизира разбирателството, в което живеят двете религии. Затова е обожавана както от хиндуистите, като богинята Таледжу, така и от будистите, за които тя е Ваджра Деви – тантрическо божество. В същото време е въплъщение на Дурга-Кали.

През ада

Кандидатките за богини са момиченца между 3 и 5 годишна възраст. Подборът се прави от петима високопоставени будистки свещеници според 32 критериия за перфектност, които са строго определени в светите писания.

Първо детето бива подложено на щателен оглед. То трябва да има гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. Да бъде с големи, черни, леко изпъкнали очи. Зъбите му непременно трябва да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Най-важното обаче е хороскопът му да съвпада с този на управляващия крал. Но критериите, на които трябва да отговаря бъдещата върховна весталка, са и морални. Крехката възраст не пречи момиченцето да бъде подлагано на ужасяващ тест, за да докаже, че не знае какво е страх. Преди да „встъпи в длъжност” му принасят в жертва биволи и овни. Детето трябва да се разхожда храбро върху отрязаните биволски глави в стая, осветявана от трeпкащата светлина на фенери, украсени от маскирани крещящи и подскачащи демони. Трябва да прекара една нощ само в храма, заобиколено от змии и статуи на демони и дори и най-малката проява на страх води до отпадане от списъка. Накрая момичето трябва да разпознае сред купчина дрехи облеклото на предшестващата Кумари.

В златна клетка

След окончателния избор новата Кумари, нагиздена в специално приготвени за нея одежди, става обект на различни церемонии и бива настанена на трон в червени драперии и злато, след което отнесена в нейния дворец. На главата и е поставена корона, а очите и са изрисувани с черен въглен - за да се придаде повече дълбочина на погледа. Момиченцето заживява накичено с украси и бижута, облечено в сари и увито в приказни червени воали. Обслужват го слуги, които задоволяват всичките му желания, както и специални учители. То може да излиза от двореца само на големи религиозни празници. През октомври, когато е големият хиндуски фестивал Дасаин, в продължение на десет дни хиндуси и будисти се стичат да получат благословия от живата богиня. Сред тях е и самият крал, когото тя трябва да бележи с точка между очите за да може той да управлява. Тогава е единственият момент когато може да бъде снимана. В останалото време снимките са забранени.

След пищната церемония Кумари се прибира в двореца, пазен на входа от два каменни лъва. Той е бил издигнат през XVIII век и представлява квадратна сграда с вътрешен двор и богато гравирани дървени врати и прозорци.

Безславният завършек

Дотук – добре. Макар изпитанията да са наистина ужасяващи за едно невръстно дете, като че ли си струва да бъдат изтърпени в името на разкошния живот след това. Особено щом че момичето е от бедно семейство. Но истината е, че това дете е принудено да живее в златна клетка и да се развива напълно неадекватно на съвременния живот, а съдбата му, най-меко казано, не е за завиждане. Докато е в двореца и храма, то няма право да се играе с други деца, да се среща с външни хора, дори да стъпва босо по земята. А основното му задължение е да се пази от нараняване, защото появата дори и на една капчица кръв води до незабавен край на неговата божественост. С него се извършват тантрически ритуали, пазени в най-строга тайна. „Кариерата” му приключва най-късно с появата на първия месечен цикъл. Тогава го отпращат в семейството му, отрупано с подаръци.

Обожавана в продължение на години, невръстната богиня е заместена незабавно от друга Кумари, а тя самата затъва в забвение още на другия ден. Момиченцето слиза отново на земята и става обикновена непалска гражданка, макар и доста богата. Но лишена от каквото и да е нормално за възрастта си образование и ориентири в обикновения живот. Развенчаните богини често потъват в депресия, стига се и до психични отклонения. Има случаи дори да се отдадат на проституция. Ала това не тревожи особено семейството на бившата Кумари, защото, докато тя е била в двореца, родителите са събирали дарове и пари от нейно име. Животът на момичето, току що навлязло в пубертета, често се превръща в истински ад. То живее в самота и изолираност.

Макар да е свободно да се омъжи веднага, това е почти невъзможно – в Непал има поверие, че мъж, който се омъжи за бивша Кумари и отнеме нейната девственост, е обречен и ще умре същата година. Историята познава един престрашил се, който все още е жив. Така, че има надежда жестоките поверия да отстъпят и съдбата на момичетата, превърнати в живи богини, да се промени.

М да Смешно, но и тъжно. Тъжно - най-вече за момичето. Иначе всичко това е мноооооого смешно. Явно всеки си избира вярванията/религията/сектата според умственото си ниво. Тук няма да коментирам кришнарите или останалите.

Ето няколко живи Кумари:

Тая ми се струва дърта за богиня. Сигурно скоро ще я гонят от храма:

Ей това обяче като че ли ми хреса най-много

"Макар да е свободно да се омъжи веднага, това е почти невъзможно – в Непал има поверие, че мъж, който се омъжи за бивша Кумари и отнеме нейната девственост, е обречен и ще умре същата година. Историята познава един престрашил се, който все още е жив."

Кумари - живите богини

Кумари kumariБунгамати е малко селце в долината Катманду в близост до столицата на Непал. Тук можете да видите как жени мият косите си под чучура на уличните чешми. По осеяните с кравешки изпражнения улици тичат боси деца в училищни униформи. Течаща вода в къщите няма, а електричеството е рядкост. По нищо не личи, че в това село, обитавано от 700 невари (местното население на долината Катманду), е родното място на жива богиня, пред която се прекланят всички – от обикновените селяни до кралете.

Тя е всеизвестната Кумари. В Непал те са три – малки момичета, избрани според строги критерии и обожествени приживе. Най-известната е тази от Катманду. Тя се нарича още кралската Кумари, защото кралят на Непал може да управлява само ако е получил нейната благословия. Като най-високопоставена, тя се ползва и с най-много почит. Избира се измежду момичета със скромен произход, непременно от областта Шакя, и от кастата на златарите невари, изповядващи будизма.

След посвещаването в „длъжност” Кумари въплъщава Дурга-Кали (съпругата на Шива) от периода на нейната девственост – богинята, която вдъхва най-много страх в пантеона на хиндуистите. В Непал се смята, че само едно малко момиче е достатъчно чисто, за да бъде обитавано от духа на божеството. И до днес хиндуисткото мнозинство се влияе силно от будистките ритуали и ако кралят е почитан като равен на бог Вишу, то ролята на ръкополагането му се пада на това дете.

Легендите

Една от тях се ражда по време на царуването на Джаяпракаш Мала през XVII век. Според нея владетелят имал навик да играе на табла с богинята Таледжу, защитница на града. Един ден той се опитал да я прелъсти. Ала тя прочела мислите му и избягала разярена, а после започната да му се присънва и да го обвинява за непристойното му поведение. Владетелят получил опрощение едва след като и обещал всяка година да и засвидетелства почит, която щяла да се изразява в преклонение към нейното живо въплъщение – Кумари. От този ден всички крале на Непал веднъж годишно отиват да сведат глава пред малкото момиче, за да получат благословията му.

Друга легенда разказва как невръстно бедно момиче било заточено извън долината, защото се усъмнили, че в него се е вселил духът на богинята Дурга (това е същата Кали или Парвати – невестата на бог Шива). Когато кралицата разбрала за съдбата на детето, тя се разгневила и заповядала да го върнат в Катманду и да го почитат като жива богиня.

Трета легенда гласи, че самата богиня Дурга заточила момиченце. Отново след намесата на кралицата детето било върнато и обожествено приживе като отплата за несправедливостта и страданията.

Коя е първичната легенда не може да се каже, но за всички в Непал Кумари символизира разбирателството, в което живеят двете религии. Затова е обожавана както от хиндуистите, като богинята Таледжу, така и от будистите, за които тя е Ваджра Деви – тантрическо божество. В същото време е въплъщение на Дурга-Кали.

През ада

Кандидатките за богини са момиченца между 3 и 5 годишна възраст. Подборът се прави от петима високопоставени будистки свещеници според 32 критериия за перфектност, които са строго определени в светите писания.

Първо детето бива подложено на щателен оглед. То трябва да има гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. Да бъде с големи, черни, леко изпъкнали очи. Зъбите му непременно трябва да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Най-важното обаче е хороскопът му да съвпада с този на управляващия крал. Но критериите, на които трябва да отговаря бъдещата върховна весталка, са и морални. Крехката възраст не пречи момиченцето да бъде подлагано на ужасяващ тест, за да докаже, че не знае какво е страх. Преди да „встъпи в длъжност” му принасят в жертва биволи и овни. Детето трябва да се разхожда храбро върху отрязаните биволски глави в стая, осветявана от трeпкащата светлина на фенери, украсени от маскирани крещящи и подскачащи демони. Трябва да прекара една нощ само в храма, заобиколено от змии и статуи на демони и дори и най-малката проява на страх води до отпадане от списъка. Накрая момичето трябва да разпознае сред купчина дрехи облеклото на предшестващата Кумари.

В златна клетка

След окончателния избор новата Кумари, нагиздена в специално приготвени за нея одежди, става обект на различни церемонии и бива настанена на трон в червени драперии и злато, след което отнесена в нейния дворец. На главата и е поставена корона, а очите и са изрисувани с черен въглен - за да се придаде повече дълбочина на погледа. Момиченцето заживява накичено с украси и бижута, облечено в сари и увито в приказни червени воали. Обслужват го слуги, които задоволяват всичките му желания, както и специални учители. То може да излиза от двореца само на големи религиозни празници. През октомври, когато е големият хиндуски фестивал Дасаин, в продължение на десет дни хиндуси и будисти се стичат да получат благословия от живата богиня. Сред тях е и самият крал, когото тя трябва да бележи с точка между очите за да може той да управлява. Тогава е единственият момент когато може да бъде снимана. В останалото време снимките са забранени.

След пищната церемония Кумари се прибира в двореца, пазен на входа от два каменни лъва. Той е бил издигнат през XVIII век и представлява квадратна сграда с вътрешен двор и богато гравирани дървени врати и прозорци.

Безславният завършек

Дотук – добре. Макар изпитанията да са наистина ужасяващи за едно невръстно дете, като че ли си струва да бъдат изтърпени в името на разкошния живот след това. Особено щом че момичето е от бедно семейство. Но истината е, че това дете е принудено да живее в златна клетка и да се развива напълно неадекватно на съвременния живот, а съдбата му, най-меко казано, не е за завиждане. Докато е в двореца и храма, то няма право да се играе с други деца, да се среща с външни хора, дори да стъпва босо по земята. А основното му задължение е да се пази от нараняване, защото появата дори и на една капчица кръв води до незабавен край на неговата божественост. С него се извършват тантрически ритуали, пазени в най-строга тайна. „Кариерата” му приключва най-късно с появата на първия месечен цикъл. Тогава го отпращат в семейството му, отрупано с подаръци.

Обожавана в продължение на години, невръстната богиня е заместена незабавно от друга Кумари, а тя самата затъва в забвение още на другия ден. Момиченцето слиза отново на земята и става обикновена непалска гражданка, макар и доста богата. Но лишена от каквото и да е нормално за възрастта си образование и ориентири в обикновения живот. Развенчаните богини често потъват в депресия, стига се и до психични отклонения. Има случаи дори да се отдадат на проституция. Ала това не тревожи особено семейството на бившата Кумари, защото, докато тя е била в двореца, родителите са събирали дарове и пари от нейно име. Животът на момичето, току що навлязло в пубертета, често се превръща в истински ад. То живее в самота и изолираност.

Макар да е свободно да се омъжи веднага, това е почти невъзможно – в Непал има поверие, че мъж, който се омъжи за бивша Кумари и отнеме нейната девственост, е обречен и ще умре същата година. Историята познава един престрашил се, който все още е жив. Така, че има надежда жестоките поверия да отстъпят и съдбата на момичетата, превърнати в живи богини, да се промени.

Не според 'умственото ниво', а според - секТуалното.

"Най-умните"(маймунните) вече не ЧЛЕНуват в секта а -в секСта.

От две години България получава сперматозоиди от Дания.

Банката за сперма у нас е празна и някои болници са принудени да сключат договори с международни фирми за внос за да могат да извършват репродуктивна дейност.

Извод: Умните(Маймунните) правят секс за да не са секТатни и да не останат 'на сухо'(sec).

http://www.youtube.com/watch?v=I1IoQJ_PVoM

Your inside is out and your outside is in

Your outside is in and your inside is out

So come on (Ho) come on (Ho)

Come on is such a joy

Come on is such a joy

Come on let's make it easy

Come on let's make it easy

Make it easy (Hoo) make it easy (Hoo)

Everybody's got something to hide except for me and my monkey

М да Смешно, но и тъжно. Тъжно - най-вече за момичето. Иначе всичко това е мноооооого смешно. Явно всеки си избира вярванията/религията/сектата според умственото си ниво. Тук няма да коментирам кришнарите или останалите.

Ето няколко живи Кумари:

Тая ми се струва дърта за богиня. Сигурно скоро ще я гонят от храма:

Ей това обяче като че ли ми хреса най-много

"Макар да е свободно да се омъжи веднага, това е почти невъзможно – в Непал има поверие, че мъж, който се омъжи за бивша Кумари и отнеме нейната девственост, е обречен и ще умре същата година. Историята познава един престрашил се, който все още е жив."